Once upon a time

chapter 4 .
Облякох набързо една тениска , чифт стари дънки, идеални за работното ми място, а . отгоре сложих един любим мой суичър – тъмносин, от много мек памук и с щампа в бяло на връх Еверест и едно хъски в анфас. Решила съм , че когато съм облечена с него нещата някакси ми се подреждат в много положителна насока , един вид силата е с мен. Проверих дали всичко е изключено в къщи - уреди, свещи, цигари , сложих пликчето със златните бижута дълбоко в чантата си, погледнах се още веднъж в огледалото , целунах отражението си и излезнах. Навън грееше слънце, но беше все още хладно – духаше северен ,студен вятър. Пролетта настъпваше по – бавно тази година. Листата на дърветата бяха започнали да показват нежните си филизи обагрени в онзи светъл, нежен нюанс на зеленото , който пробужда сетивата и желанията ти за нов живот и ново начало. Това ме накара да се почувствам по –силна, по-свободна и по – необвързана , така , сякаш бях родена да ми се случат куп интересни и вълнуващи неща и те всичките предстояха в най – скоро време. Усмихнах се на света, сложих качулката на главата си и впуснах в приключението на днешния, пореден делничен ден.
Времето напредваше с неумолима скорост. Работя в едно кафене, дневна смяна и трябваше да сменя този от нощната, който страшно мрази да му закъсняват и ако исках да си спестя едно поне десетминутно мрънкане, за това колко съм несериозна и как трябвало да се уважават хората, с които работиш, трябваше да се кача на такси и то веднага. Спрях първата жълта кола , която мина . Шофьорът изглеждаше читав на вид , а и имах късмет с компанията - от тези, които не те лъжат много и се качих. Казах му, че бързам за работа и че ще ме уволнят, ако не отида на време и за има - няма двадесет минути , след инфарктно каране дори за мен , бях на работното си място just in time. Успях да се отърва от досадната и до болка позната лекция . Съблакох се, метнах суичъра на закачалката и вече бях готова да поема вълните от сънени, а често и раздразнени клиенти, жадни за дозата си сутрешно кафе. В следващият един час трябваше да дойдат сандвичи, наколко каси безалкохолно, бира и тези с минералната вода. Цигарите също бяха на свършване, трябва да поръчам по някое време – до два часа на обяд, защото малко по- късно имах среща с Алекс, който щеше да ме заведе при златаря. Имах нужда от пари в брой, пресен кеш, както се казва и ми се наложи да се освободя от малко лични накити събрани главно по случай абитуриентският ми бал от разни близки и далечни роднини. Не нося злато, не съм сантиментална и не, не чувствам никакви скрупули. Цената на златото беше доста висока, защото било изчерпаем природен ресурс и не се намиро толкова лесно, както едно време в Америка и ако човека на Алекс беше окей , щях да взема добри пари. Мисълта за това ми носеше приток на сила и усещането за един ползотворен и успешен ден. Смених станцията на радиото с любимото си рок радио , този загубеняк от нощната признава само “ Хоризонт” , но работата с "Хоризонт " някяк не спори, заредих кафе машината – сложих вода, изчистих филтрите и цедките, както и работния плот, защото на някои хора чистотата просто не им се отдава и бях готова да посрешна първия си клиент за деня.