Стъпки в пясъка.

Режисьор и автор на сценария - Ивайло Христов
Оператор - Емил Христов
Художник - Владо Шишков
Музика - Петя Диманова
Продуцент - Асен Владимиров

В ролите: Иван Бърнев, Яна Титова, Асен Блатечки,Деян Донков, Карла Рахал, Лабина Митевска, Франклин Смит, Башар Рахал , Васил Михайлов и др

Pro Film, Bulgarian National Film Centre, NU Boyana Film

Гледах "Стъпки в пясъка " в един пролетен, слънчев и оптимистичен следобед в кино Влайкова - едно от малкото кина в София запазили, волно или неволно, духа и трескавата възбуда от гледането на филм от детството . Старите твърди, пластмасови и не много удобни столове, на пода специфичния захабен балатум, овехтелите стари , прашни , жълтеникаво - плюшени завеси и един още по – стар роял на сцената. Екранът – все още гордо виси в средата на тази сцена, макар и леко повреден на едно – две места.
Бяхме само трима души в този сравнително малък салон, което направи гледането на филма много лично и специално. Чуваш как операторът влиза в стаята за прожекции, светва лампата, зарежда лентата и пуска апарата , който кара екрана да оживее с онзи специфичен и много любим мой пукот, който дава началото на прожекцията . Лампите угасват и приключението започва.
Стъпки в пясъка е филм на Ивайло Христов, който ни пресъздава една история по истински случай, история в която биха разпознали себе си, в един или друг момент , много емигранти от източния блок. Филмът убедително ни връща години назад във времето на комунизма, време, което аз бях достатъчно осъзната, за да помня. Няма пресилени сцени, които да изкривяват миналото и да те отклоняват от поантата на сценария. Великолепна режисура, силен актьорски състав , прекрасна, непринудена игра и трогателен сюжет , който те движи по една крива линия, която ту те издига нагоре с онзи неподправен , дълбок , на места черен балкански хумор, ту те срива надолу обзет от тежки размисли за любовта , обичта , приятелството, предателстото, силата на духа и смисъла на живота.
В крайна сметка “ Стъпки в пясъка “ е един филм за любовта, онази чистата, истинска, слънчева любов, която макар и след много препятствия и перипетии , в крайна сметка побеждава. Във времето , в което живеем , където любовта е силно обезценена, низвергната и обезличена, за мен този български филм беше като глътка свеж въздух .