Сабазий.

Са­ба­зий е дре­вен бог на жи­ва­та при­ро­да, на чо­ве­ка и не­го­во­то здра­­ве, на про­дъл­же­ни­е­то на ро­да. Зми­и­те со­чат ос­нов­ни­те чо­веш­ки ор­­­га­ни, ко­и­то ха­рак­те­ри­зи­рат здра­ве­то и ми­съл­та: ко­ре­мът с вът­­­реш­­­ни­те ор­га­ни, сър­це­то с чув­с­т­ва­та, гла­ва­та с нер­в­на­та сис­те­ма и ра­­зу­­ма.Ед­на от зми­и­те се из­ви­ся­ва над гла­ва­та и оли­цет­во­ря­ва ду­ша­та, вя­­ра­та, по­ле­та на ми­съл­та.

Изоб­ра­зе­ни са и две по-мал­ки змий­че­та. Те мо­гат да сим­во­ли­зи­рат две­те на­ча­ла на жи­во­та и за­ча­ти­е­то. Хо­ри­зон­тал­на­та, изоб­ра­зе­на на ко­ре­ма – жен­с­ко­то, а ус­т­ре­ме­на­та с гъв­ка­ви дви­же­ния на­го­ре към нея – оп­ло­ди­тел­на­та си­ла и мъж­ко­то на­ча­ло.

Сабазий е божество, най – напред идентифицирано с камъка, в това си отношение на хтоничен бог той владее мъртвата и живата материя, затова може да бъде разчленяван и отново съединяван. Хтоничността на Сабазий не противоречи на соларността му, защото двете начала образуват космоса, който е и всеобщност. От Страбоновата “Географика" е известно, че Сабазий е от фригийските богове и по някакъв начин малка рожба на Великата богиня майка.
Сабазий и Дионис са едно и също божество, koeто някои елини наричат вахки – те “саби”. Равнопоставеността между Сабазий и Дионис като божества различни по произход и белези, но напълно сближени литературно е известна и от други автори. Змията е неотделен атрибут или образ на Сабазий. Диодор показва Сабазий като роден от змеева сватба и по-стар от Дионис. Демостен като описва мистериите в чест на бога в Атина, съобщава за змии участващи в обреда. Част от украсата на участващите в обреда са венците от копър и бяла топола. Александър Фол определя копъра за змийска билка; тя е техен водач, защото под нейния упоителен дъх те свалят старите си кожи. Според Теофраст суеверният (човек, който се съобразява с всички задължения към празници и богове) види ли парейа изрича името на Сабазий т.е Сабазий му се е явил превъплътен като змия, а суеверният се предпазва от беда като огласява името му и по този начин се поставя под закрилата му. В “Значение на сънищата”, Артемидор изброява боговете, в чийто култ змията е свещена и ако сънуваш змия, един от тези богове ти се е явил. Сред изброените са Зевс Сабазий, Хелиос, Деметра и Коре, Хеката, Асклепий и Херосите. Хелиос е поставен сполучливо до Зевс Сабазий, заради урано – хтоничния му област. Климент Александрийски съобщава, че символът на Сабазий е змията, която бива изтегляна от пазвата на участниците в тайнството. Авторът разграничава Загрей и Сабазий като две различни божества, единият роден като “рогата змия”, а другият зооморфизиран в лика на змия, символ на неговата невъздържаност.
via:
http://orpheusclub.com/?act=news&news_id=58&category_id=51