Човекът бил човек когато е на път!
С човешка или с животинска кръв и плът?
Не пътя е основното в човека,
защото знае се от памтивека,
че най-човешкото в човека е духът.
Ако човек е хванат със верига
или по пътя му изграждат дига
с огромна маса от желязо и бетон,
което простичко наричаме закон,
духът е този, който казва: стига!
Но где остана величавият ни дух
възпят във песните? Или на прах и пух
направи гo живота ни безумно?
Остава само да се ежим шумно
тъй както кучето го прави с кокал сух.
А кой ще ни покаже где сме ние?
И где на правдата духът се крие?
Та може ли без дух човек да е човек
макар да е на път във този димен век
когато пътят му отдавна гние?
No comments:
Post a Comment