Един от най-странните парадокси, е че хората никога нямат достатъчно време, при все че имат цялото време на света. Колко пъти на ден изричаме думите "Нямам време" или "Нямам никакво време" - като някакви хипнотични мантри, които обвиват в плътен облак съзнанието ни, неспособно вече да оцени правилно момента?
Мисля си, сега, когато вече е твърде късно, колко пъти, когато казвах с известна досада "нямам време", съм изпускала възможността да бъда в компанията на един благороден, любвеобилен, щедър, предан, позитивен, мъдър и чист човек, чиято едничка радост е нашето щастие, на потомците на рода.
Времето е относителна величина и притежава едно много съществено качество- способността да бъде пречупвано, разтегляно, усуквано. И това дори не изисква някаква сложна апаратура - единственото условие е да спрем и да пуснем тишината в съзнанието си. Тогава ще можем да виждаме много по-ясно, а същественото ще изкристализира без никакво напрежение.
Липсва ми, много ми липсва да те чувам всеки ден, да ме питаш как съм?, какво ново?, кога ще дойдеш?, как върви работата?. Липсва ми обожанието ти, подкрепата, нежните думи, милото обръщение. Липсва ми прегръдката ти, топлината, любовта..
Помня усмивката ти, красивите очи, деликатните ръце.
Помня всички онези прекрасни моменти и мигове, които сме имали заедно и съм безкрайно щастлива, че те имах.
Съзерцавам нощното небе и търся твоята звезда - тя трябва да е голяма, ярка и пулсираща - точно каквато беше ти!
Мисля си, сега, когато вече е твърде късно, колко пъти, когато казвах с известна досада "нямам време", съм изпускала възможността да бъда в компанията на един благороден, любвеобилен, щедър, предан, позитивен, мъдър и чист човек, чиято едничка радост е нашето щастие, на потомците на рода.
Времето е относителна величина и притежава едно много съществено качество- способността да бъде пречупвано, разтегляно, усуквано. И това дори не изисква някаква сложна апаратура - единственото условие е да спрем и да пуснем тишината в съзнанието си. Тогава ще можем да виждаме много по-ясно, а същественото ще изкристализира без никакво напрежение.
Липсва ми, много ми липсва да те чувам всеки ден, да ме питаш как съм?, какво ново?, кога ще дойдеш?, как върви работата?. Липсва ми обожанието ти, подкрепата, нежните думи, милото обръщение. Липсва ми прегръдката ти, топлината, любовта..
Помня усмивката ти, красивите очи, деликатните ръце.
Помня всички онези прекрасни моменти и мигове, които сме имали заедно и съм безкрайно щастлива, че те имах.
Съзерцавам нощното небе и търся твоята звезда - тя трябва да е голяма, ярка и пулсираща - точно каквато беше ти!
No comments:
Post a Comment