Именник на Българските Канове.

Превод на Уваровия препис на новобългарски от Петър Добрев:

АВИТОХОЛ живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем
ИРНИК живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
ГОСТУН, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
КУРТ управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
БЕЗМЕР 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.
Тези петима князе управляваха княжеството (може да се разбира князуваха, тоест управляваха) оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз, както е и досега.

АСПАРУХ княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
ТЕРВЕЛ 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
(неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а неговата година дван шехтем
СЕВАР 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
КОРМИСОШ 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.
Този княз смени рода Дуло, наречен (според други:сиреч) Вихтун.

ВИНЕХ 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
ТЕЛЕЦ 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.
И сій иного рад. (спорно тълкуване)

УМОР (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а неговата (година) дилом тутом.
За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин,Токту и Паган.

Именник на българските ханове” е древен летопис, представляващ списък на 13 древни вожда и на владетелите на Дунавска България. Титлата хан (кан) не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла е „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици
Предполага се, че е създаден по време на българския хан Аспарух (около 700тата година).Продължен по-късно докъм 767 г., той представя родословието на българските владетели, започвайки не особено основателно с хунския вожд Атила (Авитохол). Продължителността на неговото управление, както и това на наследника му Ерник, има явно легендарен характер. Написан е на гръцки език с вмъкване на някои прабългарски названия. След името на всеки владетел са посочени продължителността на живота или управлението му, месецът на неговото рождение или възшествието му по старинното българско летоброене, за което се е смятло, че се основава на цикли от по 12 лунни години, всяка от които е носела название на животно (напр. “дилом” (змия)).
Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов при изследването на руски летописи. Досега са известни три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 век, а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях. Твърде е вероятно оригиналният документ да е бил прикрепен към Хрониките на Константин Преславски и двете заедно да са изглеждали подобно на руската редакция на Хронографа на патриарх Никифор Константинополски.
via: wikipedia; Статия в Роден Край.