Декември за мен е месец с вкус на шоколад, мирис на портокал и борови връхчета, с дългоочаквани кутийки вързани с панделка /или вече все по-често просто пакети, които понякога крият изненада/, с усмивки и благи думи на приятели и .....да - с много любов.
Преди много години посещавах един курс по фотография. Преподавателят казваше, че една снимка е добра, когато "дрънка", когато те пробожда. Оттогава използвам този термин почти за всичко - фотография, филм, книга, личност, месец... Е, декември "дрънка" за мен; може би защото е месецът, в който съм родена, месецът, в който един куп хубави хора около мен също имат рожден ден и защото краят му предвещава настъпването на Новата година; времето, когато освобождаваш лоста и пускаш на свобода и най-смелите си, дръзки и необикновени желания, заличавайки в същото време в съзнанието си грешките и несполуките от старата, отиваща си година...
Но аз лично много обичам този момент - да сложиш черта и да започнеш нещо ново, с двойно повече сила и двойно повече страст, защото макар и да живеем в много сиво време, някои в сива държава, в сив квартал и в сива панелка, животът може да бъде много хубав, за този, който може да вижда цветно...а днес беше един много сив ден, но какво пък - цял Декември е пред мен...