Свободен миг

Един билет, една случайна книга,
един предлог за тръгване на път -
... във същност колко мъничко ни стига,
да стане съвсем инакъв светът.

В седефена омара е морето
и пуст - асфалтът в този ранен час,
а рейсът май не спира тука, дето
от толкоз време го очаквам аз.

Но що от туй? Аз никого не гоня.
Къде отивам истински, не знам.
Дотегна ми да бъда все тъй оня,
обвързал се с успехите си сам.

И леко ми е някак и приятно,
макар да ми е ясно, че след ден
ще ме съгледат, връщащ се обратно,
от хилядите връзки победен.

Дори да е така. Какво пък. Нека.
Нали след време ще си спомня пак
асфалта росен, маранята лека
и спирката с лимонения знак,
и таз минута точна и щастлива,
далече от боричкането зло,
с непъргаво подскочилата слива
от коша на човека с колело ...

Пътуване, със себе си носи ме
по въздух, по земя и по вода,
отрязъл като котва свойто име
сред пластове човешка свобода.

Валери Петров

из "Като погледнеш назад"