Буда, все тъй изтегнат под хлебното дърво,
разказал на останалите, които за нищо не питали, следната притча:
-Видях тези дни един дом. Той гореше.
Пламъци ближеха покрива. Пристъпих по-близо и зърнах, че вътре все още имаше хора. Вратата разтворих и викнах, че покривът им гори, като с това ги приканих да излязат по-скоро навън.
Но хората изглежда не бързаха. Един от тях заразпитва, дордето огънят вече му пърлеше веждите:
как е там вънка, да не би да вали, не духа ли вятър, има ли нов дом за тях и други подобни. Без да отвърна излязох. "Тези, помислих си, трябва да пламнат съвсем, за да престанат със своите въпроси!"
И действително, приятели мои, на когото земята под нозете не е тъй гореща, че да жадува час по-скоро да я напусне и я замени с която и да е друга-
на него нямам какво да говоря.
Тъй каза Гаутама, наречен Буда.
No comments:
Post a Comment