БИКЪТ е символ на бога. Още в древни времена, за което свидетелстват свещените изображенията на бик в Чаталхюйюк от 8 хил.пр.н.е., бикът е бил почитан като символ на бога. Бичите рога поставяни на изображенията на бога символизират лунния сърп и същевременно раждането и смъртта и тяхното вечно редуване.
Бикът в митологията е соларен символ и пряк символ на плодородие. Често самият владетел е бил асоцииран с бика. Ритон с формата на бик е един от най-красивите и характерни за тракийското ритуално изкуство предмети. Първообразът на ритона е рогът на изобилието и чашата на самия предмет наподобява рог. Той вероятно е трябвало да бъде използван само от владетеля или от много висш сановник, защото те са физическо изражение- символи на плодородието. В самия ритуал, ритонът е опосредствал изливането на виното от каничка във фиала (чаша - купа за вино) като ролята му е била едновременно да бъде и медиатор за плодородие и пречистващ обект за свещеното питие до устните на владетеля - наместник на бога. До него не бивало да се докосва жена, защото ритонът принадлежи на мъжкият свят на бога- - слънце, за което говори и бикът като оформящ ритуалния предмет елемент.
Бикът като символ има двойствен смисъл. Обикновено означава мъжкото начало в природата, соларната сила, свещена за всички небесни богове; плодовитост; мъжката сила; царски сан, царят. Когато е лунарен, бикът символизира земята, влажното начало в природата, яздят го лунарни богини като Астарта и Европа. Тогава означава опитомяване на мъжката и животинската природа. Язденето на бик или бикове, теглещи колесници, е атрибут на соларен воин и се свързва с небето, бурята и соларните божества. Ревът на бика е гръмотевицата, дъждът и плодородието. Като олицетворение на детеродната сила бикът се свързва с оплодителната енергия на слънцето, дъжда, бурята, гръмотевицата и светкавицата, а следователно и със сухия, и с влажния принцип едновременно.
От дълбока древност небесните богове и божествата на времето се изобразяват като бик. До тях обикновено седи богинята като съпруга. Жертвоприношението на бик се среща в култовете на Атис и Мирта, както и в древните новогодишнш обреди.
Символиката на бика е разпространена във всички шумерски и семитски култове. Човекът-бик обикновено е пазител на център, съкровище или врата. Той предотвратява злото и предпазва от зли сили.
Главата на бика (най-важната част, тъй като съдържа жизненото начало) означава жертвоприношение и смърт. Убиване на бик на Нова година означава смъртта на Зимата и раждането на съзидателната сила на живота.
Бикът в различните религии:
В будизма бикът е символ на нравствената природа, Аз-ът; атрибут на бога на мъртвите Яма, който често се изобразява като бик или с биволска глава.
В гръцката митология е атрибут на Зевс, като небесен бог, както и на Дионис, който има рога и понякога глава на бик, особено когато означава мъжкото начало. Бикът е свещено животно на Посейдон, чиито "виноносци в Ефес" били бикове. Като символ на влажното начало е атрибут на Афродита.
В египетската митология бикът Апис е въплъщение на Озирис "и вторият живот и слуга на Пта". Бил почитан също и в образа на Мневис или Мервер и бил свещено животно на слънчевия бог Ра, който като небесен бик всекидневно оплождал небесната богиня Нут. Земният бог Неб също е бил бик на небесната богиня. Бедрото на бика е фалическият крак на Сет и означава плодородие, сила и Северния полюс.
Като зодиакален символ телецът, Taurus, олицетворява слънцето и означава творческото възраждане, което носи Пролетта.
В индуизма бикът е сила; бързина; плодородие; размножителната сила на природата. Бикът Нанди е возилото на пазителя на Запада Шива. Бикът е атрибут на Агни, "Могъщия Бик", както и форма на Индра в аспекта му на бог на плодородието. Бикът е също животворният дъх на всеобхващащия Адити. Силата, която идва от Сома, често се отъждествява със силата на бика. Рудра се съвкупява с богинята крава.
В келтската митология боговете бикове означават божествена власт и сила. При друидите бикът е слънцето, а кравата е земята.
В китайската митология бикът е едно от символичните животни на Дванадесетте земни клона.
В римската митология бикът е атрибут на Юпитер като небесно божество. Принасян в жертва на Марс.
В християнството символизира грубата сила, емблема е на св.Евтахий, измъчван в месингов бик, и на св. Текла.
В юдаизма Иехова е "Бикът на Израил", т.е. бикът е силата на Иехова.
В Библията като жертвено животно е символ на паднал в битка воин. Също се използва и като метафора за силни врагове.
В шумеро-семитската митология Небесният бик е изорал голямата бразда в небето. Ашур и Адат, които язят бик, са "небесни бикове". Слънцето е "дивият бик на небето и земята". Лунният бог Син също приема образа на бик. С акадсия "бик-водач" започва зодиакалната година. Крилатите бикове са духове-пазители.
via:HERE ; mitrabg.com; wikipedia.org
No comments:
Post a Comment