Wednesday, April 23, 2014

Bookshelf



Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна.
Автор: Юнас Юнасон

Днес е световният ден на книгата и ако някой още не е прочел този шедьовър, препоръчвам да го направи. Блестяща историческа сатира наситена с много хумор и динамика. Една от онези книги, които не ти се иска да пуснеш, докато не ги прочетеш. :)


Шведска награда – Swedish Booksellers Award (2010);
Германска награда – M-Pionier Preis (2011)
Датска награда – Audiobook Award (2011);
Канадска награда – Escapades (2012); 08.02.2013 г.
Германското списание BuchMarkt избира Юнас Юнасон за писател на 2012-а година.

Какво носим в джобовете си?


Saturday, April 19, 2014

село Орешак, Троянски Балкан, към махалата баба Стана


ПРОЛЕТ
Никола Вапцаров
 
 
 
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
 
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
 
Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.
 
Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.
 
В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.
 
Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!

Хубав Великден на всички!


Борис Карадимчев





Борис Карадимчев - 30.03.1933 - 12.04.2014




Борис Климентов Карадимчев е известен български композитор, дългогодишен художествен ръководител на детски хор "Пим-Пам", професор в НАТФИЗ.
Биография:
 
Произхожда от големия охридски род Карадимчеви. Дядо му Димитър Карадимчев е кмет на Охрид в 1912 - 1913 година. Борис е роден през 1933 година в град Ямбол - по това време баща му Климент Карадимчев, военен летец, служи в ямболското летище. Завършва Консерваторията, три години учи композиция при Панчо Владигеров.

Автор на някои от вечните хитове на българската музика — над 300 популярни песни, сред които заглавия като "Бяла тишина", "Робинзон Крузо", "Хора и улици", "Нашият град" и "Циркът" на група Тангра и др. Композира и музиката за над 40 игрални филма като: "Сватбите на Йоан Асен", "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Оркестър без име".
 
Поклон!

World's Toughest Job - :)


Friday, April 18, 2014

Gabriel García Márquez: 1926-2014

What matters in life is not what happens to you but what you remember and how you remember it.


Berlin, Germany

Wednesday, April 16, 2014

A pelican with a GoPro



Shot 100% on the HD HERO3+® camera from ‪GoPro.com.

Abandoned by it’s flock, Bigbird the pelican stumbled ashore after a storm and was taken in by the staff of Greystoke Mahale in Tanzania. Watch as Bigbird learns to fly for the first time.

To learn more about animal conservation visit: rootsandshoots.org/

Special Thanks Absolute Travel absolutetravel.com/2014/02/click-for-conservation/ Nomad Tanzania nomad-tanzania.com/west/greystoke-mahale/

Music: Baobab “Music For A Movie”

Courtesy of ExtremeMusic extrememusic.com via: vimeo.com

Wednesday, April 9, 2014

Български Фолклор-333 Каба гайди




333 каба гайди – рекорд на Гинес!

Родопската музика лети в Космоса, озвучава холивудски филми, а сега влезе и в книгата на Гинес, защото България постави световен рекорд с изпълнение на гайди. Събитието се състоя на 16 май 2012г. в София, когато 333-ма гайдари с еднакви родопски носии изсвириха с невероятно майсторство народна сюита. На 19 юни 2012г. пристигна и официалното потвърждение, че изпълнението на гайдарите е признато от Гинес. Така българските гайдари биха досегашния рекорд, поставен от 240 шотландски гайди.
За 9 минути и 13 секунди прозвучаха фрагменти от осем родопски песни, които вдигнаха на крака близо 4000 души в Националния дворец на културата. Най-младият гайдар бе на седем години, ученик в първи клас, започнал да свири на този труден музикален инструмент още в детската градина. Най-възрастният родопчанин, участвал в рекорда на Гинес, бе на осемдесет години. Сред родопските гайдари имаше и десет млади момичета. Българската каба гайда е символът на Родопите и се среща само по тези места. От дълбока древност до днес тя звучи по седенки, събори, сватби, кръщенета и мощният й звук кара мало и голямо да настръхва. За разлика от шотландската и българската джура гайда, които имат по-високо звучене, родопската каба гайда издава по-нисък, басов звук.

Усещането беше страхотно, особено когато завесата започна да се вдига – спомня си еуфорията ръководителят на гайдарите Костадин Илчев в интервю за Радио България. – След като публиката видя, че на сцената са подредени 333-ма гайдари, стана на крака. Аплодисментите бяха толкова силни, че в един момент не можех да чуя как звучат гайдите. Хората казаха, че такова чудо не са виждали и не са чували през живота си. Викаха в залата…
Каба гайдите имат уникален звук, който те отвежда дълбоко в планината и хората, които присъстваха на този рекорд, усетиха на живо това чувство – адреналинът на всеки един от нас скочи. Гайдите показват дълбоката духовност на всеки българин.
Каба гайдата не си знае годините, не знае кой я е измайсторил, но се е появила първо при нас, в Родопите – разказва с гордост Костадин Илчев, ръководител и на оркестър „101 каба гайди”. – Заради по-ниското звучене, с нея се пее по-лесно. Няма по-удобен инструмент за съпровождане на песните.
Дори песните да са популярни, това са хора от различна възраст, учили в различни школи, живели с различни местни обичаи. Синхронът? То е въпрос на усещане!, простичко определи майсторлъка на родопските гайдари събеседникът ни Костадин Илчев.
Гайдарите са репетирали поотделно, като са ползвали дискове, за да звучат като един, разказват организаторите.
За съжаление 333-мата гайдари репетираха заедно само в деня на събитието. И въпреки всичко имаха невероятен синхрон.
Инициатор на музикалното изпълнение е фондация "Изкуството да живееш".
 
 

Thursday, April 3, 2014

André Rieu - And The Waltz Goes On


СТАТИСТИКА

Малко статистика във връзка с "новия" Изборен кодекс... Общ брой на гласувалите в чужбина на последните Парламентарни избори по данни на МВНР - 114 557.   Брой на гласувалите в чужбина по страни (по данни на МВНР):

Турция - 65 035;
Испания - 9 988;
Великобритания - 5 825;
САЩ - 4 238;
Кипър - 3 376;
Белгия - 3 169;
Гърция - 2 925;
Франция - 2 764;
Германия - 1 896;
Австрия - 1 700;
Холандия - 1 306;
Италия - 1 300;
Канада - 1117;
Дания - 732;
Норвегия - 246;
...

По последни данни към началото на 2014 г. в чужбина живеят и работят около 2,5 млн. българи, които през 2013 г. са изпратили в България 1,7 млрд. евро. Сумите, които изпращат в България надвишават преките чуждестранни инвестиции (явно обаче не гласуват, или поне това показва избирателната активност). Във всеки един от по-големите градове - Чикаго, Лондон, Виена, Мадрид, Валенсия и т.н. живеят повече българи отколкото всички гласували на последните избори. За сметка на това в Турция са гласували 65 035-ма български граждани или 57 % от всички гласували зад граница.
 

via: списание: PROVO


       Всички българи мразят държавата България, но обичат, дори обожават родината.  Защо на нас българите не ни се отдава да обединим тези две понятия. Между тях не бива да се прави разлика, защото родината е  твоята татковина, мястото, където си вдишал въздух с дробовете си за първи път, видял си слънцето за първи път и си чул гласът на майка си - на български - за първи път. Мястото където съществото ти се чувства добре, защото водата и хлябът ти са най - сладки. Родината е мястото където е ( бил ) твоят дом, където са костите на твоите предци, мястото където би трябвало да се чувстваш най-силен и спокоен.  Всички български домове образуват държавата България, която си избира  организирано правителство и  която притежава вътрешен и външен суверенитет. Къде е грешката питам?
Не обвинявам никого, че търси по-достойно съществуване и по-благоприятна почва за развитие. Напротив. Светът е прекрасен и няма по - хубаво нещо от това да го опознаеш. Животът е един, той е безценен дар и всеки има право да го изживее по - най добрия начин. България няма много какво да предложи към сегашния момент. Всеки разумен човек съзнава това. Самата аз не съм сигурна, че искам да отгледам децата си в тази оскотяла и осверепяла среда.  Но ще е много тъжно, ако дойде ден, в който българите пръснати по света няма да могат да отговорят на въпроса: Откъде сте?, зашото България няма да я има на картата.  Звучи като утопия, нали, но всъщност ислямизацията в нашата държава, както и в цяла Европа е по-реална от всякога и ако преди векове сме спасили Европа от настъпването на Османската империя, сега вече няма да има кой, защото всички са напуснали родината...