За да разберем поне донякъде как мисли Kонстантин-Kирил и каква писменост създава, трябва да се обърнем към първоначалната глаголица /праглаголицата/, т. е. към съставните елементи на все още неканоничното глаголическо писмо. Само така може приблизително да се реконструира мисловната и графична система на Kирил. Глаголическата азбука започва, както и всички подобни азбуки, "абецеди" и "алфабети" с буквата А. Константин Философ наименува буквите, защото звуковете се чуват, а буквите се назовават. Първата буква А е назована с "Азъ". Втората буква е Б. През IХ в. гърците изгубват този звук от фонетичната си система, но го запазват в писмото като бета, а го произнасят вита. Kак обаче да се записват славянските думи без нови букви, когато една от най-нужните, с която се назовава Бог, отсъства в гръцкото писмо? Това налага систематизиране на символите - новите букви, с които да се записват всички славянски думи без изключение. Наистина, поставеният от Черноризец Храбър риторически въпрос е основателен: "Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзяло, или црькы, или чаяние, или широта, или ядь, или онду или юность, или йанзыкъ или други тям подобни?"
Kонстантин-Kирил пристъпва към реализацията на своя замисъл: създава първата буква - азъ. В първоначалната глаголица тя е под формата на кръст, тъй като прекръствайки се, човек се превръща от езичник и поганец в християнин. Християнин се става поединично, а не като народ, етнос. Затова Черноризец Храбър казва: "Подобно на това и Св. Кирил създаде буквата "азъ". Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, "азъ" се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата."
Втората буква в глаголицата е букы или букъве, което на немски означава книга, а на славянски писмена - букви. Първоначално на мястото на букы е стояло Богъ: Азъ Богъ вяды глагольон - Аз, познавайки Бога, говоря. За да не се изговаря напразно името Божие съгласно Божията заповед, то е заменено с думата букы, което означава буква, писмо, но също така и Свето писание, Библия, Божие послание. В първоначалната глаголическа система на Kирил буквата е изписвана с три черти или три вдигнати пръста с триъгълник отдолу. В този вид, разбира се ендемично, се среща в глаголическите надписи от Хум и Истра. Триединството на Бог се означава с трите пръста, с които се кръстим, и с триъгълника под централния символ, тоест два пъти е подчертан тайнственият живот на Пресветата Троица. Така славяните по-лесно изричат: Троица. Основните символи в глаголицата на Kирил са: триъгълникът, символизиращ Светата Троица, окръжността, символизираща съвършенството на Божеството, и Кръстът, символизиращ Христос и неговите мъки.
Триъгълникът и окръжността могат да бъдат свързани по различен начин. Затова и първоначалната глаголица се състои предимно от триъгълници и окръжности. Цялата система от символи на Kирил се състои от триъгълници и окръжности. По-късно глаголическото писмо по образец на латинското и на романския архитектурен стил се центрира между две линии и става ъглесто. В този му вид, след периода на преобразуването то е възприето от хърватите и столетия наред запазено в ръкописните и печатните книги.
Kирил подчинява наименованията на буквите на тройна система на мислене и говорене. Всяка синтагма - най-малката цялостна единица в изречението, се състои от три думи: Азъ, букъви, веди, глагольон, добря, естъ, живяти, дзяло, земли.
Още първите девет букви са подтик: "Аз, познавайки буквите /като се има предвид Бога/, говоря: добре е много да се живее на земята". След това отново следват три букви и три думи: иже, и, джервь. Подобно на гръцкия език от периода на Kирил и Методий и се обозначава с две букви. С иже и и започва името на Исус. Третата буква джервь е доста рядка и като буква, и като звук. Среща се в думата evaggelie /еванджелие/, което означава заръката и завета на Исус. Следват: како, людье, мыслите, нашь, онъ, покой, рьци, слово, твърдо.
Буквата с в глаголицата е обърнат образ на буквата и, като това обърнато и-с носи ясно изразено мисловно и образно послание. Думата слово произлиза от глагола словя, говоря, казвам. В християнската философия на евангелиста Йоан Словото е Дума, Логос. Словото е второто божествено олицетворение - Христос. Християнското разбиране за историята е, че новата история, историята на спасението започва, когато Словото, Логосът, Второто олицетворение на божественото, влиза в историята ни, когато се въплътява, тоест когато става човек. Това е централното събитие в историята на човечеството.
Kои са тогава славяните? Славяните са не само онези, които словят, "говорят", те са участници в Словото, чеда на Логоса. Нито един друг народ, римляни, романи, гърци, ромеи не може да каже това за себе си. По-голямата част от тяхната култура и история е езическа, поганска, освен това те не се християнизират като славяните чрез Логоса, Словото и кръщението. Цялата система на първоначалната глаголица като писменост почива от една страна на разбирането на апостол Павел за философията, а от друга - на филологически и лингвистични графични причини. Системата от опозиции между глаголическите букви е напълно разгадаема. Хармонията и различията се отразяват на мястото на буквата, свързано с наименованието и със символичното й послание.
По какво се различава говорът на славяните от говора на другите народи? По палаталните /небните/ съгласни. Kакво решение намира Kирил - най-големият славянски филолог и гениален творец на славянската азбука и на книжовния славянски език? Ако се вгледаме в графичната система за означаване на съгласните от първата и втората палатализация, ще видим, че в графичен и художествен аспект всички знаци /букви/ се намират помежду си в отношения на уподобяване и различаване. От системата се отклонява само буквата Ш: Г Х Ц З С Ч Ж Ш
Защо буквата Ш е такава? Защото Kонстантин-Kирил не я сътворява, а само я въвежда в системата. Това е староеврейската /самаритянска/ буква "шин". За отбелязването на първа и втора палатализация са систематизирани графичните и звукови опозиции: к, г, х при първа палатализация дават ч, ж, ш, а при втора - ц, з, с. Авторът на глаголицата едновременно мисли като филолог, фонолог и теолог.
Започвайки да учат писмото, учениците сричат /мнемотехнически/ по следния начин: Азъ букъви вяды глагольон добря естъ живяти дзяло земли, тоест: Аз, който буквите познавам, казвам, че е много добре да се живее на земята. След това следват три букви, директно или индиректно символизиращи Исус: иже, и, джервъ, тъй като евангелието - заветът на Исус, е благата вест.
След това следва въпросът: како людье мыслите нашь онъ покой, или Kак хора си представяте, че той е нашият мир.
Реци слово твръдо - Kажи буквата, твърдо се придържай към Логоса! Стани християнин! Буквата вядя, която означава знам е отбелязана със знака В. Kогато разбереш, трябва твърдо да се придържаш, затова служи знакът Т. Щом опознаеш Логоса, трябва да се придържаш твърдо към Словото, тоест към Логоса. За Kирил Логосът е тъждествен на Словото, дълбока етимология и причина за човешкото съществуване. Славяните се отъждествяват с приятели, участници в Логоса. Славяните влизат в историята през IX в., в което също има символика /3 х 3/.
Почти всяка глаголическа буква може да се обясни по този начин. С това идеологизирано писмо Kирил написва първите славянски текстове. Първото, което е записал, е най-изтънченият, най-трудният и най-дълбокият християнски текст - началото на Евангелието от Йоан: "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог".
Черноризец Храбър, първият аполог на славянската писменост, е добре запознат с всичко това. Той знае, че онези, които нападат наследството на Kирил, богохулстват, тъй като не може да се хули писменост, която е дело на свят човек и която е сътворена заради Божието слово. Всяка буква има разпознаваемо име, а свързаните имена отправят послание. Това свято и изпълнено със смисъл писмо славяните получават от свят човек, който според Житието и по убеждение на самия Черноризец Храбър е осенен от Бога. Така че не Kирил е съставител на азбуката, а самият Бог чрез него я изпраща на славяните! Легендата изхожда от историческата мисия на светите братя. В светостта на глаголицата вярват учениците и последователите на Kирил и Методий.
Глаголицата е създадена като затворена система. Документирана е в книги, датирани 150-200 години след смъртта на Kонстантин и Методий. Дори и в този късен етап от развитието си тя все още пази частично първоначалната си система от символи. По-късно в Хърватия глаголицата придобива ъглеста форма, така че в нея се запазва твърде малко от изконната графична идея на Kонстантин-Kирил Философ. Историческото и палеографското развитие правят своето. Буквите се променят особено много, когато се използват като инициални.
via: rodinabg.com - пълен текст ТУК
Kонстантин-Kирил пристъпва към реализацията на своя замисъл: създава първата буква - азъ. В първоначалната глаголица тя е под формата на кръст, тъй като прекръствайки се, човек се превръща от езичник и поганец в християнин. Християнин се става поединично, а не като народ, етнос. Затова Черноризец Храбър казва: "Подобно на това и Св. Кирил създаде буквата "азъ". Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, "азъ" се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата."
Втората буква в глаголицата е букы или букъве, което на немски означава книга, а на славянски писмена - букви. Първоначално на мястото на букы е стояло Богъ: Азъ Богъ вяды глагольон - Аз, познавайки Бога, говоря. За да не се изговаря напразно името Божие съгласно Божията заповед, то е заменено с думата букы, което означава буква, писмо, но също така и Свето писание, Библия, Божие послание. В първоначалната глаголическа система на Kирил буквата е изписвана с три черти или три вдигнати пръста с триъгълник отдолу. В този вид, разбира се ендемично, се среща в глаголическите надписи от Хум и Истра. Триединството на Бог се означава с трите пръста, с които се кръстим, и с триъгълника под централния символ, тоест два пъти е подчертан тайнственият живот на Пресветата Троица. Така славяните по-лесно изричат: Троица. Основните символи в глаголицата на Kирил са: триъгълникът, символизиращ Светата Троица, окръжността, символизираща съвършенството на Божеството, и Кръстът, символизиращ Христос и неговите мъки.
Триъгълникът и окръжността могат да бъдат свързани по различен начин. Затова и първоначалната глаголица се състои предимно от триъгълници и окръжности. Цялата система от символи на Kирил се състои от триъгълници и окръжности. По-късно глаголическото писмо по образец на латинското и на романския архитектурен стил се центрира между две линии и става ъглесто. В този му вид, след периода на преобразуването то е възприето от хърватите и столетия наред запазено в ръкописните и печатните книги.
Kирил подчинява наименованията на буквите на тройна система на мислене и говорене. Всяка синтагма - най-малката цялостна единица в изречението, се състои от три думи: Азъ, букъви, веди, глагольон, добря, естъ, живяти, дзяло, земли.
Още първите девет букви са подтик: "Аз, познавайки буквите /като се има предвид Бога/, говоря: добре е много да се живее на земята". След това отново следват три букви и три думи: иже, и, джервь. Подобно на гръцкия език от периода на Kирил и Методий и се обозначава с две букви. С иже и и започва името на Исус. Третата буква джервь е доста рядка и като буква, и като звук. Среща се в думата evaggelie /еванджелие/, което означава заръката и завета на Исус. Следват: како, людье, мыслите, нашь, онъ, покой, рьци, слово, твърдо.
Буквата с в глаголицата е обърнат образ на буквата и, като това обърнато и-с носи ясно изразено мисловно и образно послание. Думата слово произлиза от глагола словя, говоря, казвам. В християнската философия на евангелиста Йоан Словото е Дума, Логос. Словото е второто божествено олицетворение - Христос. Християнското разбиране за историята е, че новата история, историята на спасението започва, когато Словото, Логосът, Второто олицетворение на божественото, влиза в историята ни, когато се въплътява, тоест когато става човек. Това е централното събитие в историята на човечеството.
Kои са тогава славяните? Славяните са не само онези, които словят, "говорят", те са участници в Словото, чеда на Логоса. Нито един друг народ, римляни, романи, гърци, ромеи не може да каже това за себе си. По-голямата част от тяхната култура и история е езическа, поганска, освен това те не се християнизират като славяните чрез Логоса, Словото и кръщението. Цялата система на първоначалната глаголица като писменост почива от една страна на разбирането на апостол Павел за философията, а от друга - на филологически и лингвистични графични причини. Системата от опозиции между глаголическите букви е напълно разгадаема. Хармонията и различията се отразяват на мястото на буквата, свързано с наименованието и със символичното й послание.
По какво се различава говорът на славяните от говора на другите народи? По палаталните /небните/ съгласни. Kакво решение намира Kирил - най-големият славянски филолог и гениален творец на славянската азбука и на книжовния славянски език? Ако се вгледаме в графичната система за означаване на съгласните от първата и втората палатализация, ще видим, че в графичен и художествен аспект всички знаци /букви/ се намират помежду си в отношения на уподобяване и различаване. От системата се отклонява само буквата Ш: Г Х Ц З С Ч Ж Ш
Защо буквата Ш е такава? Защото Kонстантин-Kирил не я сътворява, а само я въвежда в системата. Това е староеврейската /самаритянска/ буква "шин". За отбелязването на първа и втора палатализация са систематизирани графичните и звукови опозиции: к, г, х при първа палатализация дават ч, ж, ш, а при втора - ц, з, с. Авторът на глаголицата едновременно мисли като филолог, фонолог и теолог.
Започвайки да учат писмото, учениците сричат /мнемотехнически/ по следния начин: Азъ букъви вяды глагольон добря естъ живяти дзяло земли, тоест: Аз, който буквите познавам, казвам, че е много добре да се живее на земята. След това следват три букви, директно или индиректно символизиращи Исус: иже, и, джервъ, тъй като евангелието - заветът на Исус, е благата вест.
След това следва въпросът: како людье мыслите нашь онъ покой, или Kак хора си представяте, че той е нашият мир.
Реци слово твръдо - Kажи буквата, твърдо се придържай към Логоса! Стани християнин! Буквата вядя, която означава знам е отбелязана със знака В. Kогато разбереш, трябва твърдо да се придържаш, затова служи знакът Т. Щом опознаеш Логоса, трябва да се придържаш твърдо към Словото, тоест към Логоса. За Kирил Логосът е тъждествен на Словото, дълбока етимология и причина за човешкото съществуване. Славяните се отъждествяват с приятели, участници в Логоса. Славяните влизат в историята през IX в., в което също има символика /3 х 3/.
Почти всяка глаголическа буква може да се обясни по този начин. С това идеологизирано писмо Kирил написва първите славянски текстове. Първото, което е записал, е най-изтънченият, най-трудният и най-дълбокият християнски текст - началото на Евангелието от Йоан: "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог".
Черноризец Храбър, първият аполог на славянската писменост, е добре запознат с всичко това. Той знае, че онези, които нападат наследството на Kирил, богохулстват, тъй като не може да се хули писменост, която е дело на свят човек и която е сътворена заради Божието слово. Всяка буква има разпознаваемо име, а свързаните имена отправят послание. Това свято и изпълнено със смисъл писмо славяните получават от свят човек, който според Житието и по убеждение на самия Черноризец Храбър е осенен от Бога. Така че не Kирил е съставител на азбуката, а самият Бог чрез него я изпраща на славяните! Легендата изхожда от историческата мисия на светите братя. В светостта на глаголицата вярват учениците и последователите на Kирил и Методий.
Глаголицата е създадена като затворена система. Документирана е в книги, датирани 150-200 години след смъртта на Kонстантин и Методий. Дори и в този късен етап от развитието си тя все още пази частично първоначалната си система от символи. По-късно в Хърватия глаголицата придобива ъглеста форма, така че в нея се запазва твърде малко от изконната графична идея на Kонстантин-Kирил Философ. Историческото и палеографското развитие правят своето. Буквите се променят особено много, когато се използват като инициални.
via: rodinabg.com - пълен текст ТУК
No comments:
Post a Comment