ЗМИЯ.

Представите за змията и змея в България са с тракийска основа. Почти всички поверия за змията стоят във връзка със старите тракийски представи за нея — покровител на домашното огнище и на култовите места, за змията, съжителстваща с жената и за змията, представляваща божество или митологическо същество. Една част от поверията за змията са общи впрочем за целия древен свят и гръцката и римската култура ги е разпространила навсякъде. Въпреки това може спокойно да се твърди, че в тракийската митология змията е заемала много по-значително място, отколкото в гръцката и че до голяма степен култът на Дионис, свързан със змията, е характерен преди всичко за траките, където тази връзка е била създадена и разпространена чрез проникването на орфическите представи в целия древен свят.

На второ място в нашите представи за змията идва библейската змия. Старите антични легенди са получили съответни преработки и в различните еретически учения като например в Тайната книга на богомилите. Легендата за змея, който ту се превръща на човек, ту взема формата на голяма крилата змия, а и в антропоморфната си форма има крила, е разработена по старите тракийски, гръцки и римски вярвания, които са съществували у нас. И към тях трябва да прибавим легендите за триглави и многоглави змии, за халите и ламите, които също са усвоени от по-старото население. Змеиците са образ, който е създаден тук на Балканския полуостров у българските славяни, като змеицата се смесва със самодивата, която взема форма на мечка, на вълк и на други животни, но която може да се явява и като жена. Така поверията за змейове и змеици са се сближили с тези за самодивите, без да се слеят обаче напълно.

Естествено при това положение гнездата на змейовете са друго място, в което се крият изгонените богове, а също и богини. Пещерите на змейовете, в които те завеждат обикнатите от тях моми, остават свърталище на най-различни мито логически същества. Ние видяхме, от друга страна, че у другите славяни легендите за медното гумно са преработили поверията за змейовете като обитатели на този своеобразен символ на езическата религия. Тук и българските царе от езическия период, а както видяхме и сам св. княз Борис под името Михаилкаган постепенно се е превърнал в тайнствено митологическо същество. Интересно е обаче дали български приказки, разказвани някога, не са станали причина за свързването на медните гумна с дворци и змейове, които ги обитават.

Не бива да се забравя още, че змеят е играел много голяма роля у повечето европейски народи, а да не говорим за източните, през всички времена, и че в поверията за тях са кръстосани представи, които идват от всички страни и се разпространяват всред всички народи.

ЗМЕЯТ У ПРАБЪЛГАРИТЕ. Ние нямаме никакви сведения за змията у прабългарите и не бихме могли да кажем нищо за нея, ако не беше ключът на безбройните тайни на този странен народ — Именникът. Българите са дошли от Централна Азия, в която змеят и змията винаги са играли много важна роля. Ние знаем, че един от техните месеци е носел името на това животно — дилом, а също така не знаем прабългарското име на следния месец, който във всички останали календари се нарича дракон, т.е. змей. Това ни навежда на мисълта, че в техния живот, а вероятно и в религията им змията и змеят са имали значителна роля. Вероятно у тях е достигнало влиянието на Китай, където драконите са персонификация на реките и моретата. Но за съжаление ние не знаем тяхната религия и митология.

из:Медното гумно
Иван Венедиков

Това е снимка на тракийски сребърни гривни във формата на змия, направена в Историческия музей в София. С много лошо качество, за което съжалявам, но все пак се вижда, че става дума за изкуство и майсторство с високо качество. Сега аз също имам гривна във формата на змия, но не е толкова широка. Тракиското изкуство е уникално и неповторимо.